Съществува теория за новинарската стойност, според която журналистите при избора на новини се придържат към определени критерии, които се наричат новинарски фактори. За пръв път Уолтър Мел Ман през 1922г. използва понятия за пазач на входа за новинарска стойност и посочва фактори като недвусмисленост на събитието, изненада, пространствена близост, предизвикване на емоционална реакция, конфликтен характер.Според него новинарските фактори са интуитивни предположения на журналистите от какво се интересува публиката. Правени са редица изследвания на gate keeper – ите и се установява, че те не са в състояние да дефинират своите критерии за подбор, но имат големи съвпадения в изборите.Това показва, че критериите не са случайни и индивидуални, а са социално детерминирани (обусловени).Въпреки, че е на лице съгласие за най – важните новинарски фактори, те не се определят еднозначно.Една възможна система от фактори е следната.
- реално събитие или псевдосъбитие.
- навременност, актуалност (случилото се след последното издание или емисия).
- драматизъм
- конфликтност (ясно определени антагонисти).
- изненада, необичайност „ако куче ухапе човек, това не е новина, но ако човек ухапе куче, това е новина”
- близост по място (колкото е по – голяма близостта до дома, толкова по – голяма е вероятността от медийно покритие.)
- персонализацията (историите на конкретни личности участващи в събитията, правят събитията по – интересни.)
- негативизъм (колкото по – негативно е едно събитие, толкова повече, то е подходящо да бъде новина.)
Според други автори освен посочените фактори са от значение и критерии като:
- време – единични събития с кратка продължителност или събития, чието развитие съответства на ритъма, периодичността на изданието.
- статут на събитието и на участниците – местно, национално, религиозно, глобално значение, съответно ранг на лидерите не държавите.
- значимост или непосредствено отражение върху личния живот на много хора.
- съзвучие – събития които задоволяват очакванията или желанията на публиката.
- интензивност или събития чиято значимост и негативност нарастват.
- Всяко едно събитие, за да стане новина следва да отговори на част от посочените критерии.Във връзка със съотношението между факторите се спазват 2 хипотези: адитивна () колкото повече репортери се отнасят към едно събитие, толкова по – вероятно е то да стане новина; комплементарна (допълваща) – ако в събитието са слабо застъпени едни критерии трябва да са силно застъпени други.
Освен за новинарски стойности, някои автори говорят за инф. технологии, които зависят от целите на изданията, от социални роли, които са приели журналистите, както и от промените в събитийната обстановка.Един от най – важните фактори в селективния процес е принудата да се издава.Масмедиите се занимават с непредвидими събития.Моментът на постъпване на дадено съобщение играе роля за решението дали то да бъде публикувано или не.Липсата на време и място са значителни външни селективни механизми, които в някои случаи могат да се окажат по – важни от съдържанието.Възможна променлива в поведението на гейд кеипъра е размера на изданието – колкото по – голям е един вестник, толкова по – малко той използва информацията на агенции.
В практиката са утвърдени принципи и механизми, не само за подбор на новините, но и за тяхното поднасяне на публиката.Съществуват различни школи и техники за обработване на новините, в редакциите се създават традиции и се ползват едни или други работни похвати, които се усвояват от ново постъпилите журналисти.Особено важно е безусловното изискване за вярност и конкретност на информацията, за отстраняване на всички съмнителни и несигурни елементи или моменти, за стриктна проверка по- всички достъпни начини.Пласирането на новината предполага тя да бъде изложена кратко, ясно и занимателно и по настоящем се използва техниката на лийда (началото на новината).Правилото на лийда гласи, че това, което е най – важно в новината, трябва да бъде казано до третото изречение, като този абзац се отделя.
Лийдът е най–сполучлив, когато неговото съдържание отговаря на така нареченото 5 W (who, when, where, what, why).
През последните десетилетия в литературата стана известно понятието инфортеймънт, което означава интригуваща комбинация от новина и развлечение.Правят се предавания от рода на ток шоуто, в които сериозността и играта не са разграничени.В повечето случаи се постигат ефекти, които не са толкова сериозни, че да заплашат статуквото.Съществуват 4 типа изкривявания или стилизации на новините в съвременната журналистическа практика.
- Персонализирани новини – новите съобщения са центрирани върху личности, дори когато става дума за социални общности, партии и институции и, когато се разискват по – дългосрочни процеси.Персонализираното съобщение помага реципиентите по – лесно да приемат съдържанието на отдалечените събития и случки.Конкретните действащи лица повече привличат вниманието от институциите или програмите на партиите т. к. се възприемат емоционално, предизвикват интереса на масовата аудитория с личния си живот и със стила на поведение.
- Драматизирани новини – драматизацията е основен метод за пораждане и поддържане на интерес у консуматора.Разказаното начало улеснява запомнянето, преразказването и интерпретацията на историята.Разказния подход обаче поражда и възражения – наратив (разказан текст) е отворен за фикция (измислица) и засилва ролята на комуникатора. Принципите на разказването се опират върху възможностите на сюжета и стила.Сюжетът или фабулата включват действие в соц. Време и пространство.Стилът е система от устойчиви похвати на разказването.Похватите са разработени предимно в художествен дискурс.Комбинациите между чисти (стандартни) новини и забавно игрови новини води до увеличаване на популярността и влиянието на медиите
- Фрагментирани новини – съвременните новини са кратки съобщения за събития и случки, бързи снимки на отрязъци от социалния свят.Събитията се разглеждат изолирано, без опит за взаимно свързване.Посочването на връзките им предполага те да бъдат поставени в по – широк контекст.Консуматорите на новини трудно могат да изградят сами смисловите връзки и заключения.
- Нормализиращи новини.Хората получават всекидневно сигнали за всевъзможни заплахи за общественият ред. Непрекъснато узнават за военни конфликти,технически и природни катастрофи, терористични актове, социални протести и политически новини.В такива ситуации, медиите подбират изказвания от авторитетни източници които се ползват с доверие и които могат да внесат успокоение.В специални съобщения случилото се обяснява, набляга се върху възстановяването на сигурността и нормалния ход на живота.