Училището и детската агресия

Какво може да направи училището по отношение на детската агресия..

Всички искат децата да посещават безопасно училище – училището, в което няма да бъдат насилвани и тормозени. Разбираемо е, че във всички училища има насилие, но в някои справянето с насилието е много по-ефективно. Въпреки, че училището не може да гарантира безопосността на детето, важното е как училището подхожда към този проблем – какви правила са изработени за децата, какви са възможностите за изява на различните деца, когато възникне насилие какво правят, какво се очаква от родителите …
Преди да посоча няколко разумни идеи за справянето с насилието бих искал отрезвяващо да напомним, че:

  • -няма добри практики в смисъл на най-добри – повечето прилагани мерки са с умерен резултат /15-20%/;
  • -някои мерки могат да достигнат до /50%/ резултат, но някои нямат никакъв резултат – успехите с ограничаване проявите на насилие са по-чести при малките учиници – прилаганите различни мерки при опита да се огрничи насилието са със сходен успех – ние просто не знаем, кой от използваните методи на интервенция е най-добрия;
  • -когато предприетите  мерки  са срещнали широка подкрепа при тяхното осъществяване от училището, резултатите са значително по-добри.

Какво все пак е необходимо да се направи в училище за справяне с насилието?
Ето няколко предложения:

  • Приемане, че проявите на насилие съществуват в училище, включително и в собственото училище.

В много от училищата този очевиден факт се отрича. Това е израз на опасението да не пострада авторитета на училището, ако за него се говори, че е средище на насилие и с това да се навреди на приема. Въпреки, че е все по-трудно да се отрича този факт, все още има училища, които отричат това. Разбира се това може да засили само подозрението, че училището има какво да крие или че е отчайващо  изостанало в справянето с този проблем.
Учителите да:

  • Не оправдават насилието
  • Не приемат разбирането, че насилието е неизменно в израстването, в трудностите  на живота, или че прави децата по-силни, или че трябва да отвръщат с насилие, ако искат да се осъществят или да постигнат успех в живота.
  • Признават, че насилието в училище е много сериозен проблем

И това признание е свързано не само с ширкото разпространение, но и с негативните последици в краткосрочен и дългосрочен план, върху здравето и благополучието на децата. Това е много сериозон проблем и поради това, че децата, които проявяват насилие в училище по-късно ще се въвлекат в разрушително или престъпно поведение извън училище. Това е проблем и защото сериозно затруднява учебни процес.

  • Поемат известна отговорност за това, че се случва

Осъзнавайки разнообразието от влияния, които пораждат насилие, училището признава, че насилието, което се случва не е само последица на влияния „от вън”, отричайки всякаква отговорност.

  • Осъзнават, че за някои деца рискът да се окажат в позиция на жертва е по-голям

Това признание е свързано с разбирането, че има социални и индивидуални фактори, които правят едни деца по-уязвими на нападение. В някои училища, да принадлежиш на определена етническа или религиозна група е направо риск. Някои лични характеристики – проблеми с говора, физически деформации, тегло, ръст, умствена изостаналост – също могат да се окажат рискови. Отчитането на тези фактори засилва бдителността по отношение на такива деца или групи деца. Това не означава и неминуема опасност – детето, което е в риск може да притежава качества, като самоувереност, дружелюбност, което би могло да намали риска и да подпомогне за личната безопасност.

  • Осъзнават, че училището може да предприеме действия, които ограничават насилието

Наличието на определена увереност е необходимо условие за осъществяване  на ефективните интервенции. Ако в училището се споделя разбирането, че насилието е дълбоко вкоренено в природата на детето, мотивацията за справяне с насилието ще е слаба и по-вероятно е да се имитира интервенция и ангажираност с този проблем.

  • Ясно дефиниране на насилието

Насилието е разграничено от различните форми на агресия и конфликти и спречквания между детето. То се свързва с откритата злоупотреба със силата. Насилието се определя чрез разнообразни прояви, а не само чрез физическото насилие и заедно с това с последиците, които има за децата.

  • Ангажира се с обучение на училищната колегия относно насилието в училище
  • Осъзнават необходимостта от развитие на умения за справяне с насилието.

Предлаганото обучение по детска психология се извършва под различни форми и програми – семинари, тренинги, дискусии, провеждане на проучвания свързани с разпространението на насилието, формите в които се изразява, как учениците реагират на насилието, ефктите, които се откриват върху учениците…

  • Изградени планове за противопоставяне на насилието в училище

В основата на тези планове, е че няма отделна интервенция, а справянето изисква множество интервенции и участие на цялата училищна общност и на всички, които по някакъв начин са свързани с тази общност.

Разработените планове

Отразяват разбирането за необходимостта от минимизиране на вероятността от насилие в училище. Това включва различни превантивни интервенции: образование на децата в класната стая, насърчаване на социално желателни отношения и начини на мислене, развитие на способности за решаване на конфликти, работа с децата, въвлечени в насилието и техните семейства. Осъществяването на тези планове предполага отговорно ангажиране на училищния персонал.

  • Разработване на училищна политика срещу насилието в училище

В тази политика са отразени основните ценности свързани с правата и достойнството на всяко дете, независимо от произход и идентичност.

Ето и няколко неща свързани с интервенциите:

Управление на риска – обикновено насилието се извършва във време и място, в което контрола на учителите е минимален – въпреки че учениците не могат да бъдат наблюдавани постоянно,  в наблюдението могат да се ангажират не само училищния персонал, но и по-големите ученици;

Образователни програми насочени към запознаване с насилието и последиците от насилието. Тук се включват например следните теми:

  • какви цели преследва насилието;
  • форми, в които се изразява насилието;
  • насилие породено от групова принадлежност и идентичност;
  • последици от насилието – физически и емоционални, кратковременни и дълговременни;
  • отговорност и въздържане от насилие, помагане на деца, които са обект на насилие;
  • каква помощ могат да получат децата, които са обект на насилие в училище.

Самото реалзиране на темите може да става чрез различни технологии – дискусии, наблюдения на визуални материали…
Образователните програми насочват към ценности и нагласи които са приложими към справяне с насилието – уважение, сътрудничество и емпатия, неприемане на социалните предрасъдъци…
Образователните програми насочват към развитие на социални способности – способности за откликване, за изграждане на приятелски отношеня, за застъпване за другите и указване на подкрепа…
Самите съдържания биха се овладели ефективно ако протичат в условия на групови обсъждания, в който децата са активно въвлечени и обсъжданото съдържание придобие значимост за тях.
Образователните програми трябва да развиват нагласи на сътрудничество и уважение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


1 + 5 =

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.