Почти всеки ден чуваме как някой близък на наш познат заминал за чужбина да търси късмета си. Дали ще успее там е въпрос на качества и не само това ами и на голяма доза късмет. Но дори и да не успее, никой няма да си признае, тъй като там те се научават да не се оплакват. Просто обществтото в Англия е такова . Гордостта на англичанина се пренася и на нашите сънародници. Успеха също не се изказва гласно поради ненадминатото качество на българина да завижда. В крайна сметка излиза, че всички са постигнали някакъв баланс, но дори и да не е така не биха го споделили.