Почти всеки ден чуваме как някой близък на наш познат заминал за чужбина да търси късмета си. Дали ще успее там е въпрос на качества и не само това ами и на голяма доза късмет. Но дори и да не успее, никой няма да си признае, тъй като там те се научават да не се оплакват. Просто обществтото в Англия е такова . Гордостта на англичанина се пренася и на нашите сънародници. Успеха също не се изказва гласно поради ненадминатото качество на българина да завижда. В крайна сметка излиза, че всички са постигнали някакъв баланс, но дори и да не е така не биха го споделили.
И който от двата типа са, българите в чужбина намират начин да изпратят “богадствата” си към роднините си в България, лесно или трудно спечелени.Основните типове българи в чужбина са два – нискоквалифициран персонал или тези които бачкат здраво за прехраната си и такива които имат няколко сертификата и дипломи от различни учебни заведения тук в България или на запад. Първия тип сънародници се явяват мнозинството, а вторите са по-малобройната маса хора. Това е разбираемо поради факта, че в България съгражданите от първия тип много по-трудно намират добра работа, затова търсят изход навън, докато образованите хора намират по-лесно доходна работа. Хората от първата група се насочват да търсят работа в Лондон и не само там, но и в цяла Европа, поради факта, че не е нужно да говорят езика на съответната държава където пребивават. За тях може да се каже, че е по-лесно да се адаптират на работа, но от друга страна самата работа в чужбина е доста по-нископлатена, което може да се счете като минус. За втората група сънародници зад граница ситуацията е по друг начин. За тях чуждия език е задължителен, което прави интегрирането им по-трудно. Но като се има предвид факта, че те са по-квалифицирани би трябвало да говорят поне един два международни езика.