Mного тънка е границата между това да осигуриш безопасността на детето на улицата и да станеш майка-параноичка. Даваме ти ориентир за нещата, които малкото би трябвало да усвои постепенно след втората си годинка:
Научи мъничето да те държи за ръка, докато пресича, като преди да тръгне, внимателно се е огледало и в двете посоки. Обясни му, че не е безопасно да тича по улицата, дори за да хване изпуснатата си играчка. Припомняй му кое поведение е безопасно и кое рисково, преди да излезете навън.
След като е научило имената, адреса и телефона си, изиграйте игра, в която то се е загубило, а мама (в ролята на полицай или др. лице) му помага. Покажи му как изглеждат хората, към които трябва да се обърне в случай на нужда (как е облечен полицаят или охранителят, как изглеждат стикерите с имената на служителите в магазините и пр.)
Разиграйте ситуациите, в които детето трябва да откаже разговс с непознат, да потърси помощ или да избяга от съмнителен човек.
Определете зоните за безопасност в домът на някоя съседка или ваш близък, полицейски участък и т. н.)
Научи детето да се обажда на 112 при спешни случаи, като пожар у дома например.
Когато малчуганът може да пише и чете, поиграйте на една друга игра: нека напише имената, адреса и телефона си, включително имената на родителите или работните им места. Увери се, че са изписани правилно.
Научи детето да борави както със стационарен, така и с мобилен телефон или бебефон ако детето е малко, за всеки случай. Паркингите са рискови места, защото не се знае коя кола в каква посока ще тръгне, затова детето трябва да е с повишено внимание в подобни зони.
Помогни на детето да се научи да се вслушва в собствените си инстинкти – ако някой не му вдъхва доверие, да потърси помощта на възрастен, на когото вярва.
Тренирайте безопасните разходки заедно, като отивате до училище, до къщата на някое приятелче, в парка и пр.