В Италия не се говори за обзавеждане за баня, а за изкуство. Изкуство, което прави живота на хората по-приятен, по-удобен и по-чист. Майстор е не човек, който просто може да сглоби едни обикновени шкафове за баня, а вдъхновен артист, който твори от душата си. Истинското признание идва с истинска работа и много талант. Да правиш обзавеждане за баня на Апенините не е обикновена работа и не всеки, пък бил той и висококвалифициран, би могъл да се справи и да получи признанието на околните.
Кодовата дума обзавеждане за баня събужда в съзнанието на хората, обитаващи Ботуша, много различни мисли. Едни си представят самото оборудване за баня, други – как го използват, а трети остават в плен на чувството на блаженство, изпълващо ги, докато се потапят в уюта на банята.
Отношението на италианците към станалото толкова важно обзавеждане за баня датира още от времето на Римската империя. Не би било преувеличено да се каже, че именно древните римляни са европейците, които първи се замислят по въпроса. Няма как да е другояче при положение, че баните, а оттам и цялото обзавеждане за баня заемат централно място в римския свят. Един философ дори казва, че римляните живеят, за да ходят на баня. Там, заобиколени от приятели и познати, ползващи се с пълния набор от удобства, предоставен от наличното оборудване за баня, те се забавляват и възстановяват тялото и ума си, изтощени от дългия ден или седмица.
Част от тези традиции са стигнали и до наши дни. И днес италианците са толкова влюбени в своите бани, колкото са били и в древността. И днес те са склонни да дадат мило и драго за перфектното оборудване за баня. А щом вековете не са успели да изтрият тези чувства и тази нагласа, значи нищо не може да ги промени.
Все пак дълги години след падането на Римската империя, Апенинския полуостров забравя за самото къпане, пък камо ли за едното оборудване за баня. Едва връзките с Османската империя векове по-късно връщат банята в дневния ред на Италия и останалата част от Европа.