Всеки от нас ползва асансьори ежедневно и това се е превърнало в рутинно действие. Все пак, ние не можем да свикнем с тесните кабинки, макар това да не проличава външно. Повечето хора се затварят в себе си докато се возят в асансори. Влизайки в кабинката, хората застават така, че доколкото е възможно да не се докосват до останалите хора вътре. Някои скръстват ръце пред гърдите си като защитен жест или слагат ръце в джобовете. Други гледат в тавана, трети се оглеждат в огледалата по стените.
Добрите асансьори работят плавно, без сътресения и странни шумове. В тях хората се чувстват малко по-спокойни, но дори и най-малкото отклонение от обичайното води до голям стрес на всеки един от пътуващите вътре. Колкото и да се стараят да изглеждат спокойни и уверени, всички излъчват несигурност в асансьора. Това е естествено – никой не се чувства комфортно на място, където няма контрол върху ситуацията. Никой не знае кога ще спре тока или ще се повреди нещо в системата. Още по-лошо е, ако в сградата избухне пожар, докато в асансьорите пътуват хора. Това се случва изключително рядко, но все пак е възможно.
С навлизането на асансьорите със стъклени стени, през които всичко се вижда, хората вече могат да гледат наоколо, докато се изкачват или слизат. Това обаче никак не ги прави по-спокойни, дори напротив. Огромната пропаст, която е под тях е много стресираща, особено ако и подът е стъклен. Да се чувстваш като риба в аквариум, който лети с голяма скорост стотици метри нагоре няма как да действа успокояващо, напротив, това си е сериозен източник на адреналин.
Въпреки статистиката, която показва, че асансьорите са много по-безопасни от ескалаторите и автомобилите, никой не се чувства спокоен в кабината. Контролните служби за проверка на асансьори следят постоянно изправността им, но това не може да премахне тревожното усещане на пътниците в тях. Особено неприятни са асансьорите, които са лишени от всякакви командни табла. Създадени с идеята да улесняват, те всъщност доста стресират хората, на които остава просто да влязат вътре, да гледат как вратата се затваря и асансьорът потегля без тяхна намеса, за да спре на нужния етаж. Натрапчивата идея, че могат да заседнат вътре, светлините да угаснат и да останат без въздух плаши дори и най-коравите персони. Все пак, никой не се отказва от удобството на асаньсора, освен хората с изразена параноя, които предпочитат стълбите.