До 1918 Белград се намира на границата с Австро-Унгария, така че както и да до гледаме- няма как да стигнем там преди австрийците. Иначе сили е имало, дори и след немалките жертви в боевете за пирот. все пак по това време сръбската армия твърдо е загубила войната. Пиротското сражение е дори по-голямо от това на сливница и може да се нарече генералното сражение на войната. Това е и едно от малкото сражения, които българската армия води насред населено място. След това сражение сръбската армия престава да бъде военен фактор.
Така, че е било военно постижимо достигането до белград. Политически – категорично -не. Нашите и без това протакат с примирието, като се опитват да изклинчат още няколко почивни дни. просто ми се иска да са успели да откачат още 2 дни- колкото да влезем без бой или след слаба съпротива, в Ниш. За да лъсне пред целия свят, че сърбия не е просто отблъсната, а категорично счупена от бой. Та да не се спори, дали да се признае съединениието, а ударението на преговорите да бъде другаде. и да се уговорят репарации и/евентуално/ дребните териториални продобивки. с тази война не сме можели да си решим проблема с ниш и поморавието, но е щяла да покаже на сърбите къде им е мястото.
За предполагаемите военни действия през 1908-09 година… това е обсъждано и тогава… и всъщност шансовете за победа не са били никак малки. Нещо повече, считам, че българия изтърва шанса си да победи лесно турция тогава. Превъоръжаването, което тече с пълна сила в България си тече и в турция. нещо повече: турция засилва темпото след кризата от 1908-09. реално през 1908 и двете страни са заначително по-слаби, но турция е в по-лошата позиция. политически нестабилна, едва започнала да модернизира армията си, тя едва ли би могла да устои на българската армия по това време.
Има интересни трудове от това време, които разглеждат предстоящата воийна с турция. Дават се оценки на изминалите войни, на настоящото положение във всяка една от страните на балканите. И картината хич не е ласкателна за турците. единствените разлики между армията ни през 1908 и 1912 година е няколко десетки хиляди пушки и бойния план/според този от 1907 г. теренът източно от тунджа не е подходящ за бойни действия/. В останалото- нещата вече са били подредени и готови. Планът от 1907 год. предвижда активни настъпателни действия. Турция от 1908 година е почти същата както Турция от 1897/разликите са към влошаване/. През 1897 се налага част от турските полкове да проведат първите си стрелби точно преди изпращането им в крит- дотогава войниците били прослужили по няколко години без да стрелят изобщо/. В същото време в нашата армия се провеждат по 18-20 упражнения годишно- общо към 150-160 патрона на човек. Дори през 1912 имало турски войници, които се целели с пушката, като слагали приклада пред очите си и при изстрел си чупели носовете. Как мислите, дали за нас е щяло да е проблем да набием турция през 1909 година?