Час по късно Сашо се прибра от клуба по танци с един японец и две японки. Димитър го укори, че го е оставил насаме с детето толкова дълго, но скоро вече всичко беше забравено и всички пиеха уиски, танцуваха и се забавляваха. Така на сутринта Сашо и Димитър много пияни решиха да отидат на парти с танци в Осака. Речено сторено. Те излезнаха и отидоха до гарата. Влезнаха разбира се без билети, но тук се разделиха заради голямата тълпа от хора отиваща на работа и се оказа че Димитър се качи на грешен влак (толкова се беше напил че не знаеше къде отива). След като изгуби Сашо той реши да се прибере вкъщи. Слезна на следващата гара и отиде да си плати билета с бира в ръка.
Жената на гишето му съобщи, че трябва да даде 120 йени. Той бръкна в джоба си и извади няколко монети и ги сложи пред нея установявайки че те са на сройност 250 йени. Служителаката му върна 100 и продължи работата си. Дори почти смъртно пиян Димитър сметна че трябва да получи още 30 йени и не се мръдна от гишето. Жената го попита какво иска, а той и каза че си чака рестото. Явно тя не беше видяла колко пари взима и беше убедена че сметките са точни. Бидейки доста пиян Димитър реши да се заяде с нея за тези 30 йени, които се равняваха на зашеметяващата сума от 18 стотинки. Той започна спор и се кара със жената 5 мин. задържайки цялата опашка зад него. Накрая жената разбра че не трябва да си има работа с пияни хора, бръкна в джоба си и извади 150 йени останали от последните уроци по танци подавайки ги на Димитър. Той разбира се честен като винаги не ги взе, а настояваше да му се върне точната сума която му се дължи. Жената разбира се го заплаши с полиция, но Димитър беше безстрашен и не се пречупи. Той отстоя позицията си като мъж и беше закаран в полицията като такъв (или по-точно като пиян такъв ). Разбира се дори воден от полицаите Димитър не престана да отпива от бирата си и да се напива още повече.
В полицейския участък полицаите се опитаха да комуникират с Димитър, но той обиден от цялата нечестност срещу него реши да говори само на български, танцуваше си и се правеше, че не му пука. Той претендираше че не говори и дума на чужд език. Така полицаите се оказаха в затруднение. Особено затруднени се почувстваха когато Димитър реши да се избъзика с тях и направи физиономия сякаш всеки момент щеше да повърне. Той не беше виждал преди това полицаи да тичат толкова бързо за парцал и кофа. Когато им каза че е наред и те решиха да се върнат по местата си и той извърши процедурата още два пъти, карайки полицаите да тичат насам натам по управлението. Два-три пъти ги накара да му донесат вода само със жестове, защото той не говореше чужди езици. Полицаите му дадоха карта, за да покаже той откъде е, но той се направи на луд и посочи Япония. Те му обясниха с жестове, че искат да знаят откъде е той, а не знае ли къде се намира сега. При това добро обяснение(явно полицая беше играл често на филми като малък, защото обясняваше добре със жестове), Димитър посочи България…
А и като се заговорихме толкова за танци нека ви покажа един страхотен блог за танци и балет: https://veronique-bg.com на който попаднах съвсем наскоро.
Очаквайте продължение…