В последно време бъларското правителство усилено рекламира „Програма за развитие на селските райони“. По телевизия и радио редовно се излъчват реклами, които да информират българските земеделци и животновъди относно възможностите за получаване на безвъзмездна помощ. В рекламните клипове са изобразени обикновени фермери и от тях става видно, че всеки човек, който се занимава със селскостопанска дейност, може да получи финансиране от Европейския съюз. За съжаление на практика нещата не стоят така.
Има много мерки по които може да се кандидатства за финансиране. За да е допустим даден кандидат, трябва да отговаря на редица условия. В много случаи тези условия са непосилни за повечето фермери. В България стопанствата са много малки. В повечето случаи са с размер, достатъчен за прехраната на едно четири членно семейство. Подобно стопанство се състои от 1 прасе, 5-10 кокошки, 2 кози, 1 крава и зеленчукова градина с размер около 500 м2. Икономическият размер на подобно стопанство е 1 ик. ед. Оказва се, че на подобен средностатистически стопанин няма да му е никак лесно да получи субсидия, дори и да има желанието и възможностите да развива стопанството си.
За да кандидатства по 121 Мярка за създаване на кравеферма, стопанинът трява да отговаря на редица условия:
- Да притежава стопанство поне 1 ик. ед. – ДА
- Да е регистриран поне 6 м. като ЗП – ДА
- Да обработва 10 дка земеделски земи или 5 дка трайни насаждения – НЕ
- 50 % от доходите на земеделския производител да са от земеделска дейност – НЕ
- Минимален оборот от предходната година за юридически лица да е 3500 евро – НЕ
Оказва се, че земеделският производител от горния пример не е допустим кандидат по 121 мярка. За да може да кандидатства той трябва да направи допълнителни инвестиции, за които евентуалната субсидия в бъдеще няма да бъде достатъчна. В повечето случаи земеделците не са в състояние да ги направят. Изискването за доходи от земеделска дейност също в много случаи е неизпълнимо, тъй като на практика трудно могат да бъдат доказани.
По подобен начин стоят нещата със 112 Мярка, т. нар. „Млад фермер”. Увеличаванто на изискванията от 2 на 4 икономически единици стана през лятото на 2012 г., когато е невъзможно създаването на нови насаждения и така голяма част от потенциалните кандидати за подпомагане по 112 мярка отпаднаха. Сега изискването за първоначален размер на стопанството е 4 икономически единици, което се равнява на 16 дка. ягодови насаждения или 36 дка черешови насаждения. Създаването на подобен масив струва около 30 000 лв. Допълнително за поддръжката на насажденията за 5 години ще бъдат изразходвани още толкова средства. Субсидията по 112 мярка е 50 000 лв. за 5 години. С тях трябва да бъдат създадени още 4.5 ик. единици. Първоначалната инвестиция няма да бъде възстановена на земеделския стопанин.
Как очакваме да усвоим средствата от Еврпейския съюз като сами си поставяме непосилни изискваме и обричаме земеделските стопани на неуспех? Ако искаме нещата да се подобрят промените трябва да бъдат направени на държавно ниво.
